Dec 8, 2011, 2:45 PM

Театрално 

  Poetry » Love
470 0 2
Всеки ден е като нов,
всеки ден е равен на обичам,
като написано във малка строфа,
в която срещам някой друг, различен.
Някой непознат, горящ,
и знам, че той ще ме обикне.
Някой, който ще остане за нощта
и ще ме пази, без да мигне.
Но някак си не искам да го виждам,
още не... нека се забави,
и без това свикнах да го чакам,
даже мислех, че ме е забравил. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Велчева All rights reserved.

Random works
: ??:??