Oct 23, 2015, 10:00 AM

Театър

  Poetry » Other
481 0 1

В тази пиеса твоята роля е главна.
Твои са усмивките, сълзите, раните.
Ако играеш добре - ти ще си примата,
не очаквай обаче аплодисменти в края на сцените.
Тази пиеса не винаги с ясен сюжет е.
сама пишеш текста и режисираш сама,
ти определяш на другите ролите
често понесла товара от чужди слова.
Колкото и да си талантлива – наградата е тази
до болка позната и обикновена
спомен да пазят за тебе тези,
които остават…живи…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мая Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Аз"лирическата" героиня съм оставила ценности след себе си.
    Поне се надявам да е така.

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...