Dec 2, 2015, 7:45 AM

Театър

  Poetry » Other
442 0 0

В тази пиеса твоята роля е главна.
Твои са усмивките, сълзите, раните.
Ако играеш добре - ти ще си примата.
Не очаквай обаче аплодисменти в края на сцените.
Тази пиеса не винаги с ясен сюжет е.
Сама пишеш текста и режисираш сама.
Ти определяш на другите ролите.
Често понесла товара от чужди слова.
Колкото и да си талантлива – наградата е тази,
до болка позната и обикновена,
спомен да пазят за тебе тези
които остават… живи…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мая Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...