Oct 25, 2019, 10:04 PM

Театърът на мечтите

  Poetry
749 1 5

здравей мило момиче
кой аз ли?
да да точно ти
ела влез в театъра на мечтите
ела  и на първия ред седни

 

пазя ви място отпред, посредата 
точно там до този с шапка джентълмен
да видиш отблизо играта
да почувстваш театралния мелпомен

 

а откъде знаете че ще мина
защо точно аз?
може би се припознахте 
може би друга очаквате в тоз час?

 

не не точно вие
имах предчувствие едно
като се събудих заранта
че ще дойдете довечерта

 

нещо трепна в мене
спря за миг сърцето тогаз
сякаш на сън ви видях
в омарата на утринната страст

 

моля ви не се срамувайте
елате влезте ето тук
настанете се удобно
и гледайте смълчано без звук

 

угаснаха светлените жалки
настъпи сумрак
завесата бавно проскърца
и това бе за началото знак

 

една стара газена лампа
сцента освети
и тогава там от някъде
главната героиня се появи

 

беше красива и горда
с кръшна снага
с коси дълги и черни 
облечена в къса пола

 

ходеше из прашната сцена
приказваше сама
не не бе луда
такава е ролята

 

а ти седеше на първия ред
гледаше с широко отворени очи
слушаше и не вярваше
да но това като че ли бе ти

 

как ? как е възможно?
те ? откога ?от къде?
не не аз сънувам 
това не е на добре

 

реши че това вече е много
стана от протъркания стол
и с бързи стъпки  закрачи
 в мрака към изхода в такт си бемол

 

и пак изведнъж всичко притихна
само един познат глас
по микрофона се провикна
не тръгвай  остани с нас

 

моля те не си отивай
в театъра на мечтите остани
ела  на сцената се качи
и един танц с мене приеми

 

остана като гръмната тогава
но как? аз? не мога, много ме е страх
но плаха и с бавна стъпка 
закрачи към арената в тоз час

 

и под аплодисментите на живота
стана чудото тогаз
невзрачния стар театър
превърна се в ракошен тюркоаз

 

красива и с грациозна походка
на сцената се качи
черните коси развя
и заигра с пъстрите очи

 

на молбата за танца откликна
музиката изригна изведнъж
и под многото аплодисменти
поведе в танцова стъпка този мъж

 

здравей мило момиче
видя ли че ти си била?
видя ли че теб съм чакал
на сцената сред тези мечти

 

да да не сънуваш
разбра го на края нали
моля те не си тръгвай
тук при мен остани

 

благодаря ти ,че не подмина

театъра на мечтите мой
благодаря ти и те целувам
за миговете и дните безброй 


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Всемнелюб All rights reserved.

Comments

Comments

  • Театърът на сенките
    Театърът на марионетките
    Театърът на театралчиците
    Театърът на словото
    ..........

    Деразй!
  • Благодаря Ви!
  • Хареса ми!
  • Благодаря! може и да е последното заглавие 😂😂😂😂
    Трябва да си наема някой да ми измисля заглавия
  • Хареса ми! Май това е първото заглавие, което може да се прочете и произнесе

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...