Не съм обичала мъже безброй.
Не съм дарявала и младото си тяло.
Аз търсих само теб, единствен мой,
с душа, за теб до болка закопняла.
В мига, във който те намерих,
в мига на първата ни среща
почувствах, че криле разперих
и пламна в мен кръвта гореща.
Тогава ме обгърна светлината.
От твоята усмивка озарена,
превърнах се във слънчева позлата,
в море от обич чиста отразена.
© Генка Богданова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
