Тефтерчето на Апостола
Апостоле, тефтера ти до днес
не се намери никой да открадне.
И уж живеят - за едната чест,
но грабят - който колкото му падне...
За род и правда - думите са бол.
Реки прелели, семена в хамбари.
Но видят ли файдата - бос и гол,
за две години стават господари.
Изедникът не стиска меден грош,
а куфарче, натъпкано с валута.
И подкупи приема - йощ, и йощ,
тъй както четник пълни си барута.
Ти девет годин скита без покой...
Те с четири - същински са шопари.
Една безумна сбирщина от лой,
която лочи - кой каквото свари.
Да би дошъл да гледаш правдини,
във гроба ти сърце ще се обърне.
Затуй във паметта ни остани,
дори живота в пъкъл да посърне.
Тефтерът ти - до святост чист и бял,
дано у нас се съхрани довека.
Че тоз народ, от бедност оскотял,
едва си спомня Дякона, Човека...
Завета, Свободата, и Честта...
О, думи от забравена светиня!
Народе???
Кой зарови те в пръстта,
та твоите нозе да газят тиня?
Ясен Ведрин
(Възходът на падението)
© Ясен Ведрин All rights reserved.
