Dec 18, 2024, 10:58 PM  

Тефтерът

  Poetry
523 3 13

 
Препълнен е с лято тефтерът на тази градинка.
Написани слято са думите „радост“ и „зима.“

 

Разчиташ драскулки от мравки, пчели, бързолети.
Римуваш ги с юли и вдишваш до залез небето.


По спомен рисувал е някой портрет на тревите.
За своята дата забравя денят и залита.


До пясъчник стигаш. През лятото беше ти плажът.
Отново прелива от лодки и сини пейзажи.


Добре че се върна, преди да изплуваш на суша.
Преди да осъмнеш, в земята дълбоко заслушан.


Посядаш на зимата в скута, затопляш се, дишаш.

Тефтерът дано само утре не те пренапише...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Иванова Фьон All rights reserved.

Comments

Comments

  • Чудесно написани стихове, Мария!
  • Майсторе, моето "по слух" ми беше подсказало, че в третата строфа нещо куца, но за последната си беше останало напълно глухо.
  • Ето, сега е ясно. Знаех си, че ще се ограмотим още малко. Благодаря, Майсторе - на автора също, че използва тази интересна форма.
  • Това са двустишия в петостъпен амфибрахий с вътрешни рими и асонанси на втората стъпка. Само във финалната строфа са на третата стъпка. Може да се уеднаквят така:

    "На зимата в скута посядаш, затопляш се, дишаш.
    Дано само утре тефтерът не те пренапише..."

    И в третата строфа ,,някой-дата" са трета-втора стъпка. Една инверсийка би им изравнила позициите.
  • Безжичен, благодаря ти! Майсторът със сигурност знае. Оставя и да ни чете коментарите. За себе си мога да кажа, че видях за първи път тази форма преди години при Маргарита Петкова. Явно съм я откраднала още тогава, но ми е трябвало време, за да ѝ намеря съдържание.

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...