Препълнен е с лято тефтерът на тази градинка.
Написани слято са думите „радост“ и „зима.“
Разчиташ драскулки от мравки, пчели, бързолети.
Римуваш ги с юли и вдишваш до залез небето.
По спомен рисувал е някой портрет на тревите.
За своята дата забравя денят и залита.
До пясъчник стигаш. През лятото беше ти плажът.
Отново прелива от лодки и сини пейзажи.
Добре че се върна, преди да изплуваш на суша.
Преди да осъмнеш, в земята дълбоко заслушан.
Посядаш на зимата в скута, затопляш се, дишаш.
Тефтерът дано само утре не те пренапише...