18 dic 2024, 22:58  

Тефтерът

  Poesía
526 3 13

 
Препълнен е с лято тефтерът на тази градинка.
Написани слято са думите „радост“ и „зима.“

 

Разчиташ драскулки от мравки, пчели, бързолети.
Римуваш ги с юли и вдишваш до залез небето.


По спомен рисувал е някой портрет на тревите.
За своята дата забравя денят и залита.


До пясъчник стигаш. През лятото беше ти плажът.
Отново прелива от лодки и сини пейзажи.


Добре че се върна, преди да изплуваш на суша.
Преди да осъмнеш, в земята дълбоко заслушан.


Посядаш на зимата в скута, затопляш се, дишаш.

Тефтерът дано само утре не те пренапише...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Иванова Фьон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Чудесно написани стихове, Мария!
  • Майсторе, моето "по слух" ми беше подсказало, че в третата строфа нещо куца, но за последната си беше останало напълно глухо.
  • Ето, сега е ясно. Знаех си, че ще се ограмотим още малко. Благодаря, Майсторе - на автора също, че използва тази интересна форма.
  • Това са двустишия в петостъпен амфибрахий с вътрешни рими и асонанси на втората стъпка. Само във финалната строфа са на третата стъпка. Може да се уеднаквят така:

    "На зимата в скута посядаш, затопляш се, дишаш.
    Дано само утре тефтерът не те пренапише..."

    И в третата строфа ,,някой-дата" са трета-втора стъпка. Една инверсийка би им изравнила позициите.
  • Безжичен, благодаря ти! Майсторът със сигурност знае. Оставя и да ни чете коментарите. За себе си мога да кажа, че видях за първи път тази форма преди години при Маргарита Петкова. Явно съм я откраднала още тогава, но ми е трябвало време, за да ѝ намеря съдържание.

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...