18.12.2024 г., 22:58  

Тефтерът

522 3 13

 
Препълнен е с лято тефтерът на тази градинка.
Написани слято са думите „радост“ и „зима.“

 

Разчиташ драскулки от мравки, пчели, бързолети.
Римуваш ги с юли и вдишваш до залез небето.


По спомен рисувал е някой портрет на тревите.
За своята дата забравя денят и залита.


До пясъчник стигаш. През лятото беше ти плажът.
Отново прелива от лодки и сини пейзажи.


Добре че се върна, преди да изплуваш на суша.
Преди да осъмнеш, в земята дълбоко заслушан.


Посядаш на зимата в скута, затопляш се, дишаш.

Тефтерът дано само утре не те пренапише...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Иванова Фьон Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чудесно написани стихове, Мария!
  • Майсторе, моето "по слух" ми беше подсказало, че в третата строфа нещо куца, но за последната си беше останало напълно глухо.
  • Ето, сега е ясно. Знаех си, че ще се ограмотим още малко. Благодаря, Майсторе - на автора също, че използва тази интересна форма.
  • Това са двустишия в петостъпен амфибрахий с вътрешни рими и асонанси на втората стъпка. Само във финалната строфа са на третата стъпка. Може да се уеднаквят така:

    "На зимата в скута посядаш, затопляш се, дишаш.
    Дано само утре тефтерът не те пренапише..."

    И в третата строфа ,,някой-дата" са трета-втора стъпка. Една инверсийка би им изравнила позициите.
  • Безжичен, благодаря ти! Майсторът със сигурност знае. Оставя и да ни чете коментарите. За себе си мога да кажа, че видях за първи път тази форма преди години при Маргарита Петкова. Явно съм я откраднала още тогава, но ми е трябвало време, за да ѝ намеря съдържание.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...