18.12.2024 г., 22:58  

Тефтерът

529 3 13

 
Препълнен е с лято тефтерът на тази градинка.
Написани слято са думите „радост“ и „зима.“

 

Разчиташ драскулки от мравки, пчели, бързолети.
Римуваш ги с юли и вдишваш до залез небето.


По спомен рисувал е някой портрет на тревите.
За своята дата забравя денят и залита.


До пясъчник стигаш. През лятото беше ти плажът.
Отново прелива от лодки и сини пейзажи.


Добре че се върна, преди да изплуваш на суша.
Преди да осъмнеш, в земята дълбоко заслушан.


Посядаш на зимата в скута, затопляш се, дишаш.

Тефтерът дано само утре не те пренапише...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Иванова Фьон Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чудесно написани стихове, Мария!
  • Майсторе, моето "по слух" ми беше подсказало, че в третата строфа нещо куца, но за последната си беше останало напълно глухо.
  • Ето, сега е ясно. Знаех си, че ще се ограмотим още малко. Благодаря, Майсторе - на автора също, че използва тази интересна форма.
  • Това са двустишия в петостъпен амфибрахий с вътрешни рими и асонанси на втората стъпка. Само във финалната строфа са на третата стъпка. Може да се уеднаквят така:

    "На зимата в скута посядаш, затопляш се, дишаш.
    Дано само утре тефтерът не те пренапише..."

    И в третата строфа ,,някой-дата" са трета-втора стъпка. Една инверсийка би им изравнила позициите.
  • Безжичен, благодаря ти! Майсторът със сигурност знае. Оставя и да ни чете коментарите. За себе си мога да кажа, че видях за първи път тази форма преди години при Маргарита Петкова. Явно съм я откраднала още тогава, но ми е трябвало време, за да ѝ намеря съдържание.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...