18 дек. 2024 г., 22:58  

Тефтерът

525 3 13

 
Препълнен е с лято тефтерът на тази градинка.
Написани слято са думите „радост“ и „зима.“

 

Разчиташ драскулки от мравки, пчели, бързолети.
Римуваш ги с юли и вдишваш до залез небето.


По спомен рисувал е някой портрет на тревите.
За своята дата забравя денят и залита.


До пясъчник стигаш. През лятото беше ти плажът.
Отново прелива от лодки и сини пейзажи.


Добре че се върна, преди да изплуваш на суша.
Преди да осъмнеш, в земята дълбоко заслушан.


Посядаш на зимата в скута, затопляш се, дишаш.

Тефтерът дано само утре не те пренапише...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Иванова Фьон Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Чудесно написани стихове, Мария!
  • Майсторе, моето "по слух" ми беше подсказало, че в третата строфа нещо куца, но за последната си беше останало напълно глухо.
  • Ето, сега е ясно. Знаех си, че ще се ограмотим още малко. Благодаря, Майсторе - на автора също, че използва тази интересна форма.
  • Това са двустишия в петостъпен амфибрахий с вътрешни рими и асонанси на втората стъпка. Само във финалната строфа са на третата стъпка. Може да се уеднаквят така:

    "На зимата в скута посядаш, затопляш се, дишаш.
    Дано само утре тефтерът не те пренапише..."

    И в третата строфа ,,някой-дата" са трета-втора стъпка. Една инверсийка би им изравнила позициите.
  • Безжичен, благодаря ти! Майсторът със сигурност знае. Оставя и да ни чете коментарите. За себе си мога да кажа, че видях за първи път тази форма преди години при Маргарита Петкова. Явно съм я откраднала още тогава, но ми е трябвало време, за да ѝ намеря съдържание.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...