Тежест
Как малко ми трябва да мога –
да чуя как бие сърцето ти.
Загърбила малка тревога,
да гледам високо в небето си.
Да скитам през нощите будни
по гладка и светла пътека
и всеки сърдечен мой удар
забравя, че всъщност съм крехка.
Да имам очи за простори,
веднъж щом затворя за мрака,
да тръгна по пътя нагоре
без страх и без нищо да чакам.
Да скрия от няколко лъча.
През зимата с техните вопли,
от тежките думи щом случа,
вратата пред тях да захлопна.
Как малко ми трябва да мога –
уж малко, а колко е всичко.
Отгоре тежи небосвода,
щом липсата в мене притичва.
© Ани Монева All rights reserved.
