Anita765 (Ани Монева)
296 11763
Aug 25, 2013, 6:59 PM  

Тежест 

  Poetry » Other
884 0 14

Как малко  ми трябва да мога –

да чуя как бие сърцето ти.

Загърбила малка тревога,

да гледам високо в небето си.

 

Да скитам през нощите будни

по гладка и светла  пътека

и всеки сърдечен мой удар

забравя, че всъщност съм крехка.

 

Да  имам очи за простори,

веднъж щом затворя за мрака,

да тръгна по пътя  нагоре

без страх и без нищо да чакам.

 

Да скрия от няколко лъча.

През зимата  с техните вопли,

от тежките думи щом случа,

вратата пред тях да захлопна.

 

Как малко ми трябва да мога –

уж малко, а колко е всичко.

Отгоре тежи небосвода,

щом липсата в мене притичва.

 

 

© Ани Монева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??