Тежка клетва
Научих се да те живея някак
и да те сбъдвам без да ме боли.
Тъгата да прикривам без остатък,
щом вляза в забранените мечти.
По залези жадувах за зората,
а с изгрева мечтаех за нощта.
Успявах да те чуя в тишината
и да те видя в глухата тъма.
Но да те имам водих тежки битки
и не веднъж воювах с гордостта.
Моретата прегазвах... бяха плитки,
преплувах океани от лъжа.
А днес си мой, макар и по-различно.
Търкулва се пътеката на залеза.
И имам сто причини да съм силна,
защото път към тебе още пазя.
Знам, трудните мъже са тежка клетва,
но лудостта ти страшно ми отива.
Затуй те търся в делници и вечери
и само с тази обич съм щастлива.
© Йорданка Господинова All rights reserved.
