Тежка клетва
Научих се да те живея някак
и да те сбъдвам без да ме боли.
Тъгата да прикривам без остатък,
щом вляза в забранените мечти.
По залези жадувах за зората,
а с изгрева мечтаех за нощта.
Успявах да те чуя в тишината
и да те видя в глухата тъма.
Но да те имам водих тежки битки
и не веднъж воювах с гордостта.
Моретата прегазвах... бяха плитки,
преплувах океани от лъжа.
А днес си мой, макар и по-различно.
Търкулва се пътеката на залеза.
И имам сто причини да съм силна,
защото път към тебе още пазя.
Знам, трудните мъже са тежка клетва,
но лудостта ти страшно ми отива.
Затуй те търся в делници и вечери
и само с тази обич съм щастлива.
© Йорданка Господинова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Невероятен стих. Браво!
-
Поздрав и тук,Дани
-
"Трудните мъже са тежка клетва"!
Мъдро прозрение, Дани!
И ще се връщам към това...
Светъл поздрав! -
++++++++++++++ Поздрав сърдечен!!!
-
Силно е това стихотворение, посветено на трудната любов, но може би точно тя оставя най-дълбоки следи? Поздравления, Дани!
-
Поздрав, Дани!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
защото път към тебе още пазя."
Любовта на умната жена, със сложна и красива по свой неповторим начин душа, обичта между трудни хора, изразена изключително въздействащо, с тънък психологизъм - това откривам в поезията ти, Дани и сигурно затова се чувствам като омагьосана след прочита на всеки твой стих. Благодаря за удоволствието!