ТЕКСТ:
До скоро си мислех,
че инерцията
е вечен двигател.
До скоро...
Че всичко,
което се случва
е чакало мен.
Да дойда...
Защото,
когато се плъзгаш
по времето,
без усилия-
си щастлив...
ПРОТОТЕКСТ:
Докато не се появи
котаракът Воланд...
Той ми припомни,
че се наричам МАРГАРИТА
(впрочем, като всички жени)...
© Маргарита Василева All rights reserved.
Маргарита си, много си Маргарита ...
Много приятна, отново! Поздрав, Маргарита, Майсторът е някъде наоколо, щом котаракът Воланд се е появил... askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
