*Телефон*
Посегнах към телефона, неволно,
исках да чуя гласа ти,
... твоя глас - отсреща.
Исках да бъда близо до теб,
да чувствам трептящите нотки в него
поне за малко, поне за малко...
...
Набирам номера, отсреща тишина...
потръпвам от идеята, че не мога да те чуя...
А как ми се иска, как ми се иска...
Защо мълчиш? Нима... си... безразличен?
Или просто не искаш да ми кажеш, че ме обичаш?
...Усещам се, експлозия от цветове... в душата ти.
Една мълчалива идея потръпва отсреща.
Искам. Да, искам да си близо до мен,
дори гласът ти.
И той ме изгаря... отвътре.
Посегнах... към теб.
Набирам... любовта ти.
Обичам те.
Цяла вечност!
Нима е истина!?!
Чух гласа ти, сякаш неспокоен...
Като, че е в бездна...
Но... усмихваш се, нали?
Колко дълго чаках!
Колко дълго... тоя миг!
Поделяме си общата вина,
от дългата раздяла на мечтите...
За сетен път ти казвам колко те обичам!
А бях се врекла в себе си...
да замълча,
поне докато отмине бурята в душите ни...
Че...
...
Без малко да не те загубя...
Но истината за една лъжа
преболя
в сърцата ни и си отиде,
за да ни накара да се влюбим,
истински...
...
Не, не плача... щастлива съм.
Искаш ли да ти прошепна нещо?
Да ме чуеш само ти?
Обичам те!
Обезумяла съм навярно...
Изрекох го почти на глас...
Как искам истински да те прегърна!
И да си до мен - сега...
Нима тъй много искам?
...
Да! На брега съм. Боса вървя,
а вълните докосват нозете ми...
Можеш да усетиш с колко нежност пропити са...
Нали дочуваш морските трепети?
...
Затворих се в себе си -
така прекарах с часове -
за да успея в твоя свят да вляза,© Нели All rights reserved.