Телефон
*Телефон*
Посегнах към телефона, неволно,
исках да чуя гласа ти,
... твоя глас - отсреща.
Исках да бъда близо до теб,
да чувствам трептящите нотки в него
поне за малко, поне за малко...
...
Набирам номера, отсреща тишина...
потръпвам от идеята, че не мога да те чуя...
А как ми се иска, как ми се иска...
Защо мълчиш? Нима... си... безразличен?
Или просто не искаш да ми кажеш, че ме обичаш?
...Побъркват ме... мислите.
Усещам се, експлозия от цветове... в душата ти.
Една мълчалива идея потръпва отсреща.
Искам. Да, искам да си близо до мен,
дори гласът ти.
И той ме изгаря... отвътре.
Посегнах... към теб.
Набирам... любовта ти.
Обичам те.
...
Не! Може би... свободно...!?!
Цяла вечност!
Нима е истина!?!
Чух гласа ти, сякаш неспокоен...
Като, че е в бездна...
Но... усмихваш се, нали?
Колко дълго чаках!
Колко дълго... тоя миг!
...
Така не сме говорили май досега...
Поделяме си общата вина,
от дългата раздяла на мечтите...
За сетен път ти казвам колко те обичам!
А бях се врекла в себе си...
да замълча,
поне докато отмине бурята в душите ни...
Че...
...
Без малко да не те загубя...
Но истината за една лъжа
преболя
в сърцата ни и си отиде,
за да ни накара да се влюбим,
истински...
...
Гласът ми... потреперва...
Не, не плача... щастлива съм.
Искаш ли да ти прошепна нещо?
Да ме чуеш само ти?
Обичам те!
Обезумяла съм навярно...
Изрекох го почти на глас...
...
Усмихна се най-после моята душа...
Как искам истински да те прегърна!
И да си до мен - сега...
Нима тъй много искам?
...
Да! На брега съм. Боса вървя,
а вълните докосват нозете ми...
Можеш да усетиш с колко нежност пропити са...
Нали дочуваш морските трепети?
...
Затворих се в себе си -
така прекарах с часове -
за да успея в твоя свят да вляза,мисля, че успях...
...
Докоснах се до всичко твое -
само докато говорим.
Докоснах се до твоя свят -
телепатично,
чрез твоите прозрения света видях...
Написано със съдействието на Lingeriе (Ники) - стих и редакция
© Нели All rights reserved.
