Sep 7, 2015, 8:01 PM  

Теменужена пътека

  Poetry » Love
499 0 1

Да те видя - о, нека

и да вървим по теменужена пътека -

ела, със своите смарагдени очи

душата ми, макар за миг, да стоплиш ти.

 

И от ярка светлина лунна

да чезне тъмнина безшумна

и в черния простор

ангели да пеят в хор.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубаво любовно стихотворение - зов към любимата.Добре си обрисувал образа и. Поздрав и ведро настроение!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...