Кой я гледа нея,
тази с нежен цвят,
която расте не така,
тази никой я не ще.
Със сянката дружи тя,
макар и да вехне там,
нийде другаде не пасва,
заточена безмълвно е там.
Де да беше плевел,
ама теменужка е тя,
в неплодородна почва,
родена да увехне тя.
Съхне под сянката,
място за плевели,
за да освободи тя,
да властват само те.
Има ли спасение там,
отнякъде пъстрота,
не спира да се моли,
наивница си е такава
© Габриела Николаева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
