Sep 6, 2022, 12:05 PM  

Теоретично

  Poetry » Love
569 1 1

Откакто имам теб, (съвсем теоретично) 

отказвам всички набези, любовни.

Все бях преподавател по обичане, 

а вечно, ненаучени ме тровеха...

И колко още да отдавам себе си? 

Навярно тъй ще се загубя истински, 

а после ти ще ме намериш ли, 

или да се измислям в друга приказка? 

И без това ми е ужасно трудно 

отново да се чувствам нужен. 

Живея тук, като в отвъдното. 

(И там дори съм се събуждал.) 

Това е то. Самопредричам се. 

(Понеже на теория си. Стана ясно.) 

На практика ми дай да те обичам! 

Единствено с ръцете вярвам Аз! 

 

Стихопат. 

/Danny Diester/

25.07.2021 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...