Jun 18, 2010, 9:38 AM

Теория на съблазняването

1.3K 0 3

Тясна рокля с цепки ще сложа,

да се вижда секси-загадъчно дългия бедър.

После  сандалки с тънки връзки, които

  закачливо-изящно ми обгръщат глезена.

Деколтето е ясно – то само си говори.

Имам си ги – тези две мои  чудеса.

Ще си сложа червило - нека е кралски

червено - на устни, с аромат на мечта,

които шепнат  страстно-нежно  “Ела...”

                                         През облак от парфюма си ще премина.

Аз ли не знам как? – елегантно с финес.

Тази нощ съм лъвица неукротена!

И ми казват “Натокана!” - с жест.

Мисля си ”Отвсякъде просто - фешън”...

Очите си ще изпиша... неустоимо,

пронизващи право в сърцето. Екшън!

Нищо не пропущам, нали, любими?

Миглите ми – пърхащи пеперуди ще са.

Изглеждам убийствено-фатално...

И вино марково, за шик, ще донеса.

И тогава – не разбрах - какво, как, кога... ах...

Или ще избягаш от мене... тотално?

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислава Дайлянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...