Когато тръгна към успеха...
Една жадувана илюзия!
Сценарий, декор, пиеса,
ми изглеждат твърде чужди.
И вярвам, че нещата чакат
в нозете ми. Но нещо липсва!
Но, Боже, кой ти гледа плахо?!
Нали помислите ми са чисти?
Някакво съмнение пропълзява.
Нима съм толкова себичен?!
Любовта ли? Ако не е тъдява:
нима не лъжа, че обичам?
© Стойчо Станев All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
