Тетива
И ето, че нахълтах в твоя свят
сред багрите на тази есен късна:
тъй севернякът рони розов цвят
и облаците бухнали разкъсва.
Но не замръкнал в погледа ти син,
одраскал гръб из острите ти мигли,
сега съм по-смълчан от бедуин,
желания оазис не достигнал...
И дълги дни юзди отпускат пак –
керван камили, с гърбици подпрели
живота, който даже и петак
не струва без милувките ти бели.
А може би след месец или два
гласът ти нощен, приглушен и топъл,
ще трепне в мене като тетива
и болките ми с връх ще поразчопли...
... и, вместо кръв, ще рукне гъстък мед,
прелял лъчи из вените ми тънки...
А щом веднъж останем насаме,
ще слепнат мисли, устни, скришни гънки...
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
