И ето, че нахълтах в твоя свят
сред багрите на тази есен късна:
тъй севернякът рони розов цвят
и облаците бухнали разкъсва.
Но не замръкнал в погледа ти син,
одраскал гръб из острите ти мигли,
сега съм по-смълчан от бедуин,
желания оазис не достигнал...
И дълги дни юзди отпускат пак –
керван камили, с гърбици подпрели
живота, който даже и петак
не струва без милувките ти бели. ...