Тя беше ангел -
малка и бяла...
Минали са 100 години,
а тя и с миг не бе остаряла.

Тя беше ангел!!!
А той пазеше любовта ù,
в сърцето му огнено
звучеше всеки ден песента ù...

Той беше ангел красив,
а сърцето му с годините не беше изстинало,
двамата стояха на пейка
и обсъждаха своето минало.

Те бяха виждали сълзи и болка,
през Ада бяха минавали,
но ето сега пак са двама,
любовта си никога не бяха забравяли.

Тя се смееше - също като дете,
бе успяла да запази детската си любов.
А той я гледаше и се радваше
на последните глътки живот.

Те не съжаляваха за нищо
и отдавна вече не плачеха...
Имаха спомени... имаха днешния миг
и заедно напред крачеха.

А когато затвориха спокойно очи,
тя преплете пръсти в неговата ръка...
"Ще те открия, където и да си ти!" -
каза той и поеха към вечността.