Apr 10, 2005, 11:16 AM

Ти ...

  Poetry
1.1K 0 5

Ти, мое бистро поточе,
лъкатушещо в будните дни.
Ти, мое нежно отроче
на родени в сърцето мечти.

Ти, мое мило създание
с обич цялата ме прегърни!
Ти, мое топло дихание
като сън в моя свят остани!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоанна All rights reserved.

Comments

Comments

  • Съществува Голям поток на живота, който увлича в течението си масата, но има и малки поточета, които се опитват да текат по свой си път. Благословени да са малките поточета, които се опитват да променят света.
  • Исках да изкажа красотата на една обич - по детски чиста и невинна като усещане
    Радвам се, че ти хареса
  • Хубаво е...
  • И аз се моля Нека да е реалност като сън или сън като реалност или преливане - но да го има И аз се моля
  • Е,това е вече нова тема!Моля се да не е сън.Поздрав за новото..

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...