Подари ми статуетка
на красиво, нежно момиче,
небето осеяно с хиляди звезди
и мигове изпълнени с мечти.
Приюти ме нежно и мило
в своята мъжка прегръдка,
с обещания за любов вярна,
че съм единствена и само една.
На мъжките думи, не вярвам.
А в погледа и огъня в очите им,
които ма карат да потръпвам
от топлината и нежността им.
© Елена All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
