Feb 28, 2007, 12:05 AM

Ти...

  Poetry
1.2K 0 3
Ти... Един мой свят,
който властва в моето сърце.
Ти си раят на моят ад...
И все повече към сладостта влече...

Ти... Един мой миг,
несъвършен, но до болка обичам...
А аз... неизказан стих
с всяка дума мъката отричам...

Ти... Една обич, която страда.
Но въпреки това расте.
Тя... Любов, която не прегаря
и към изгрева влече...

Ти... Една наполовина сбъдната мечта.
Миг на сладост с аромат на сълзи.
Ти... Крадец на женските сърца
ще си в сърцето ми завинаги....

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Матеева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...