Jan 7, 2015, 12:00 AM

Ти

  Poetry
867 0 0

Ти бе всичко, което съм чакала...

Сякаш имах в живота си лъч!

От любов само с тебе съм плакала.

Чудо среща човекът  веднъж...

 

Ти бе всичко, което съм искала...

Всяка малка мечта прероди,

всяка болка, отдавна подтискана

в мен, прегърна и изпепели.

 

Ти си всичко, което съм имала.

И не мога да бродя сама

по пътеките, дето чертали сме,

две сърца, слети в обща душа.

 

Ти си всичко, което съм губила

и със теб си замина страстта.

А сърцето, от мъка погубено,

го задавят горчиви слова.

 

Всичко ти си, което съм плакала...

С мен останаха празни мечти.

Накъдето потегли с остатъка,

там се губят и мойте следи...

 

Ти ще бъдеш последната думичка,

страшно  пареща мойте уста

във последния час на живота ми,

във последния ден на света. 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ива Милорадова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...