Dec 6, 2007, 9:23 PM

Ти

  Poetry » Love
1K 0 2
Телевизорът губи своите цветове,
както ти избледняваш в моите мисли.
Пианото свири фалшиви тонове,
както гласът ти се губи в моите уши.

Земята изтива след залязшащо слънце,
така твоята целувка изстина на мен.
Както човек може да убие друг,
така и ти уби моето сърце.

Както всяко начало си има и край,
така ти бе моето начало и бъдеще,
а ако се замислиш за настоящето -
то няма бъдеше.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бориса Михайловска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...