Телевизорът губи своите цветове,
както ти избледняваш в моите мисли.
Пианото свири фалшиви тонове,
както гласът ти се губи в моите уши.
Земята изтива след залязшащо слънце,
така твоята целувка изстина на мен.
Както човек може да убие друг,
така и ти уби моето сърце.
Както всяко начало си има и край,
така ти бе моето начало и бъдеще,
а ако се замислиш за настоящето -
то няма бъдеше.
© Бориса Михайловска All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
6