Телевизорът губи своите цветове,
както ти избледняваш в моите мисли.
Пианото свири фалшиви тонове,
както гласът ти се губи в моите уши.
Земята изтива след залязшащо слънце,
така твоята целувка изстина на мен.
Както човек може да убие друг,
така и ти уби моето сърце.
Както всяко начало си има и край,
така ти бе моето начало и бъдеще,
а ако се замислиш за настоящето -
то няма бъдеше.
© Бориса Михайловска All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
6