Ти безгрешен ли си...
Убиха я с пределна мекота,
изгориха Девата на Орлеан.
"Вещица е..." - някой изкрещя.
Една жена, осъдена в Руан.
...................................................
Ти безгрешен ли си? Само съдиш!
Погледни дълбоко в своята душа.
Чужди лаври докога ще жънеш
и ще тъпчеш всеки - без грам вина?
Поне веднъж кажи... "Сгреших."
И когато след години се обърнеш,
да не търсиш своето... "Простих."
Да има някой, който да прегърнеш.
Ти цениш ли без цена нещата,
какво отмерват твоите везни?
Етикет поставяш ли на добротата?
Вървиш... а след тебе се руши.
Не си ли първи - крак подлагаш.
Със златните медали се красиш.
За болката на хората забравяш,
за себе си отново ти скърбиш.
Знаеш ли, че всеки е различен?
Научи се да се живееш със това!
Обичай! Не бъди егоистичен!
Около теб... не се върти света!
.....................................................
"Невинна" - казаха. Пак там в Руан.
Но сега е спомен във пепелта...
Изгориха Девата на Орлеан,
защото: "Вещица е!" - се изкрещя.
© Людмила Нилсън All rights reserved.
