Ти българче си
“Ти българче си,“ ми каза с усмивка мама
и с любов целуна челото ми сутринта
преди да ни покаже на мен и сестричката ми по-голяма
училището, в което в събота ще учим... ех, каква беда!
Аз на шест съм, много малък,
но с въпроси любопитно опознавам си света.
“Как българче? Нали в Испания си ме родила?“
не усетих как попитах, просто ей така.
Отново мама се усмихна и приседнахме при розичка една:
“Да, испанче си по документи, туй не е лъжа,
но във вените ти детски юнашка кръв тече и знай, че
от Балкана горд и морето Черно винаги ще се вълнува
чистата ти, смела, непобедима българска душа.
С приказки на Каралийчев вечер те приспивам.
С попара сутрин сбираш сили за деня.
Със “Зайченцето бяло” щом си тъжен те разсмивам,
нали “Народна топка” е най-забавната за теб игра?
Не ги наричат дедите ти конкистадори,
Америка не са открили, но пък за това
от царе и канове непобедими е треперела империя и не една.
А после с векове опитвали османците да ни погубят,
но с щит и воля опазили са българите мъничката днес земя.
Дързостта на Левски, сине, в твоите очи откривам.
От земята на Орфей си, за това звучи ти тъй ангелски гласа.”
“Щом толкоз славни сме, кажи ми, мамо,
защо с татко сте дошли накрай света?”
“Очаквах да ме питаш, но отговорът искрен няма
да зачеркне любовта ни и да подмени кръвта.
Лета горещи по родните поля очаквай
и знай, че твоя е най-добрата баба, и туй не е шега.
В училище не мързелувай, АБВ учи прилежно,
с родна реч откривай във всяка книга нови чудеса
и звънец последен в слънчев юни, ей туй е неизбежно,
ще викне силно: “Българче си! Догодина пак при нас ела!“
11.06.2023 Ким Джаксън
© Боряна Христова All rights reserved.
