Дали те има, питах и небето;
търсех те: с душата и сърцето.
Намерих те, и ми остана, ето:
да мина планините и морето,
дори не метър подир метър,
един ден път на трите самолета...
Събрах дори парите за билета!
За часове ще стигна до градчето
и ще река: Избирай между двете!
Сънувам те все сам, в ателието.
Не знам дали ще мина през морето.
Ти как би отговорил?
Със сърцето ли?
© Цонка Петрова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
