May 6, 2009, 2:05 AM

Ти и аз

  Poetry
653 0 1

                                  Ти и аз

 

 

                                                    Есенните булеварди днес са тъжни.

                                                    За последен път със теб вървим по тях.

                                                    Никой никому със нищо не е длъжен.

                                                    Просто се разминахме във този свят. 

 

                                                    Уж сме заедно, а сякаш сме самички.

                                                    В моите очи обида, в твойте срам.

                                                    Обещавам ти, че ще забравя всичко.

                                                    Ти така реши... Живей си сам!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димена All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...