Лежах си в нощта и тихо си мислех -
заслужих ли с нещо твойте лъжи,
въртях се объркана и не разбирах
дали те намразих, или ме боли.
Прикривах се тайно, че плачат очите ми,
преглъщах дъха си задавен в сълзи,
а ти, предусещайки тежестта в душата ми,
не разбираше всъщност как ме боли.
Питаше, питаше няколко пъти
защо ми е зле и ми личи,
но знаех, далече ще е от ума ти
какво преживях през последните дни. ...