Ти и времето
Лежах си в нощта и тихо си мислех -
заслужих ли с нещо твойте лъжи,
въртях се объркана и не разбирах
дали те намразих, или ме боли.
Прикривах се тайно, че плачат очите ми,
преглъщах дъха си задавен в сълзи,
а ти, предусещайки тежестта в душата ми,
не разбираше всъщност как ме боли.
Питаше, питаше няколко пъти
защо ми е зле и ми личи,
но знаех, далече ще е от ума ти
какво преживях през последните дни.
Опитах се всичко от тебе да скрия,
опитах, но слаба съм още за това,
че те обичам все още не мога да крия,
но те презирам за лъжите в любовта.
Прости ми за това, че съм крехка, ранима,
прости ми, че не мога да те разбера,
повярвай, опитвам и това да премина,
но само ти и времето ще решите това.
© Енигма All rights reserved.
