Ти искаш пак ръцете си да хванем

и по стари друми да вървим.

Ти искаш пак в очи да се погледнем

и тихо, сладко да мълчим.

Ти искаш пак на пейката да седнем,

пак звездите да броим,

пак душите си да сгреем,

пак заедно да бъдем в миг един.

Ти искаш пак луната да ни гледа,

пак устни да допрем,

пак сърцата си да чуем

и нежни думи да редим.

Но вече всичко си отиде,

промени се вече ти

и за стари друми няма време,

щом си друга вече  ти.