"ти казваше,аз помня,тогава не повярвах,че изходът съвсем не е това..."
профучават с последния автобус,
пропити са с презрение,
затова имат толкова обречен вкус
В спомена няма безкористен смях
и пак е тихо в нощта,
сред шумни тълпи,
когато вървиш
и срещаш само "омагьосани" очи
Някои намират утехата там,
където за други има само черен страх,
където под спирките крие се ЗАВИСИМИЯТ...
и се тресе от измислен,повърхностен смях
Жълти лица-
изкривени в злобна гримаса
и пак тълпи от хора-
ОГРОМНА
ОТЧАЯНА
маса
Те не помагат,
те само гледат и чакат
и разбират и знаят,
че "другите" от отрова се нуждаят
Ехидни ръце се прокрадват
и продават
и разбират,
и УБИВАТ,
и знаят,
че убиват...
А малкият наркоман тихо се киска,
грижливо дрогата в джоба си стиска,
преди да завие зад ъгъла
и малко "живот" от Смъртта да поиска
Последният автобус отдавна замина,
ще хвана такси,
в мен се вторачват
"омагьосаните" очи,
щом завия зад ъгъла...
Аз съм от онези,
които не помагат,
които само гледат и чакат
и разбират и знаят,
които хващат таксито
и "на сигурно" в къщи
за презрените жертви нехаят...
© Мирослава Грозданова All rights reserved.

