Aug 4, 2016, 11:20 AM

Ти, който разбираш

  Poetry
1.3K 2 10

 

Къде си ти, който разбираш

и имаш въздишка за мен?

Не зная къде да те диря...

А толкова съм уморен!

 

Къде си ти, който би знаел

какво да ми кажеш сега?

Пред взора ти да се покая,

душата си да съблека.

 

Не ми казвай, че си икона.

Иконите са светила

далечни и много високи.

Аз нямам към тях стъпала.

 

Дано да си някой мил странник,

с когото във ранния здрач

на сив и студен януари

ще седна на маса една.

 

Макар да не паля цигара,

ти огънче ще ми дадеш

тъй, както другар на другаря –

внезапен, но истински жест!

 

И повече няма да диря,

защото във този момент

ще зная, че ти ме разбираш

и имаш въздишка за мен.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Евстатиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...