Ти, който разбираш
Къде си ти, който разбираш
и имаш въздишка за мен?
Не зная къде да те диря...
А толкова съм уморен!
Къде си ти, който би знаел
какво да ми кажеш сега?
Пред взора ти да се покая,
душата си да съблека.
Не ми казвай, че си икона.
Иконите са светила
далечни и много високи.
Аз нямам към тях стъпала.
Дано да си някой мил странник,
с когото във ранния здрач
на сив и студен януари
ще седна на маса една.
Макар да не паля цигара,
ти огънче ще ми дадеш
тъй, както другар на другаря –
внезапен, но истински жест!
И повече няма да диря,
защото във този момент
ще зная, че ти ме разбираш
и имаш въздишка за мен.
© Валентин Евстатиев All rights reserved.
