Смиф (Валентин Евстатиев) Смиф (Валентин Евстатиев)
24 248
Aug 4, 2016, 11:20 AM

Ти, който разбираш

  Poetry
1.3K 2 10

 

Къде си ти, който разбираш

и имаш въздишка за мен?

Не зная къде да те диря...

А толкова съм уморен!

 

Къде си ти, който би знаел

какво да ми кажеш сега?

Пред взора ти да се покая,

душата си да съблека.

 

Не ми казвай, че си икона.

Иконите са светила

далечни и много високи.

Аз нямам към тях стъпала.

 

Дано да си някой мил странник,

с когото във ранния здрач

на сив и студен януари

ще седна на маса една.

 

Макар да не паля цигара,

ти огънче ще ми дадеш

тъй, както другар на другаря –

внезапен, но истински жест!

 

И повече няма да диря,

защото във този момент

ще зная, че ти ме разбираш

и имаш въздишка за мен.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Евстатиев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0