Jan 14, 2007, 10:35 PM

Ти ли си...

Poetry

999 0 15

Ти ли си този, незнайния, който
нощем се спирал пред моята порта,
лутал се тайно под сенките тъмни,
чакал, макар и за миг, да ме зърне?

Ти ли си, който изпрати ми цвете,
брано с росата, зарана в полето,
който мечтаел за моите плитки,
за да ги кичи със свилени китки?

Ти ли си, който ми пееше нощем,
скрит под прозорците - още, и още...
С погледа син - острие ме прониза,
грабна сърцето ми с бялата риза.

Аз съм онази, която те чака
сплела на възел косите на мрака,
в шепи искри от светулки събрала,
в зестра моминския огън ти дала.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

zlati_ival (Златка Вълкова)

Така красиво пишеш, Нели.
Чудесна поезия, написана със сърцето.
Искрено ти се радвам.

2007-01-16T00:06:18+02:00
velina (Велина)

Страхотен стих, лесно се чете, много приятел, лъха на пролет Поздрави

2007-01-15T20:34:11+02:00
Dona (Дона Драгова)

Гордея се с тебе,мамо!!! Стихотворението е невероятно!

2007-01-15T20:02:20+02:00
laVerde (Мартина)

Поздрави! Много, много хубаво!

2007-01-15T18:14:57+02:00
Бисерче (Бистра Малинова)

Много красив стих!

2007-01-15T10:51:36+02:00