Ти можеш да сплетеш косите на дъжда
и шапка на главата му да сложиш.
Да ме накараш във едно петно ръжда,
да видя злато - и това го можеш.
Ти можеш да внушиш, че са гореща кръв
избухналите цветове на мака.
Да ме накараш да катеря връх след връх,
защото там една мечта ме чака.
Ти можеш всичко! Е, тогаз ме научù
от грешни стъпки как да се опазя
и да не тръгвам след погрешните очи,
преди в дълбокото да съм нагазил!
© Роберт All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
