Когато грижиш се за вълк
дори затворен зад решетка
Усещаш погледа му зъл
със всяка своя нервна клетка.
Че даже звярът да е в плен,
със катинар и със верига,
Не си ти нивга защитен
Щом разумът ти не достига.
И щом подаваш му храна
не го допускай твърде близко.
Приятелството е с цена,
която си не струва риска.
© Таня Гулериа All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
