Ти полетя ли
Ти полетя ли като мен -
там, дето раждат се орлите,
където въздухът не стига,
за две тела от обич впити?
Високо е, не всеки може
криле да сътвори от жажда,
остават долу приземени
и никога деца не раждат.
Ти имаш ли криле за мен,
аз винаги съм нависоко,
не мога да живея в плен
и опрощение не моля.
Но там не дишам, а живея
без въздух, само с нежен порив.
Сърцето ти ще изреве ли,
когато спрем да си говорим?
Ти полетя ли като мен,
или не можеш да рискуваш?
Да, падала съм без криле,
но падайки, аз пак танцувах.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
