Ти помниш ли къде погребваха надеждите...
Ти помниш ли
къде погребваха
надеждите...
Ти помниш ли къде
погребваха
надеждите?
Без кръст,
без жито.
И без поп да ги
опее.
Да се изгубим
трябваха ни
няколко минути.
А ни отне години
с теб
да се намерим...
...
Във тъмното
е страшно
да си сам.
Но аз привикнах –
някак
не ме плаши...
В мъгливите прозорци
вече няма
плам.
Завесите ще скъсам –
стари са.
И прашни.
...
А в онзи ден
се раждаха
звезди.
Куршумен дъжд сега
безмълвно
ги застреля.
Прегракнахме
със теб
да се виним.
А да се чуем,
сили
не намерихме.
...
И питаш ме:
„Оттука –
накъде?”
Днес нямам отговор
на твоите
въпроси.
Повярвай ми,
аз знам
какво е да си
сам.
И знам какво е
обич
да си просиш...
...
© Елмира Митева All rights reserved.
От хубавото, ама да знаеш, че най-хубавото горчи! 
