Ти просто страшно беше закъснял ...
Потърси ме, но беше закъснял!
Отдавна във душата ми бе празно.
Вината си изобщо не разбрал,
потърси ме, но всичко бе напразно !
Ти просто страшно беше закъснял!
Отминаха сезони и години,
косите посребрени от слана,
очите потъмнели и унили.
Ти просто страшно беше закъснял!
Отвънка на вратата ми потропа,
за обич и за нежност зажаднял,
но аз пред тебе дверите захлопнах.
Защото нямах право и не можех
след теб да тръгна сляпо вечерта,
прозорците затворих и залостих,
и те оставих сам навън в нощта.
И на студа треперещ и отчаян
ти пак заключи своето сърце,
а аз отвътре плачеща и няма
притисках с длани моето лице ...
Ти просто страшно беше закъснял!
Отдавна във душата ми бе празно.
Вината си изобщо не разбрал,
потърси ме, но всичко бе напразно !
Ти просто страшно беше закъснял!
Отминаха сезони и години,
косите посребрени от слана,
очите потъмнели и унили.
Ти просто страшно беше закъснял!
Отвънка на вратата ми потропа,
за обич и за нежност зажаднял,
но аз пред тебе дверите захлопнах.
Защото нямах право и не можех
след теб да тръгна сляпо вечерта,
прозорците затворих и залостих,
и те оставих сам навън в нощта.
И на студа треперещ и отчаян
ти пак заключи своето сърце,
а аз отвътре плачеща и няма
притисках с длани моето лице ...
Ти просто страшно беше закъснял!
© Дорика Цачева All rights reserved.
