Ти си
Ти си
Душата ми е пълна
като есенен хамбар.
Изпълнена е с теб.
Ти си
първата роса
покълнала,
по която стъпвам боса.
Утрото е обещание
за чудеса!
Ти си
в езическото тайнство
на нощта –
когато се докосваме...
Нощта е зачатие.
Ти си болката,
когато те няма.
Болката е разпятие!
Ти си
в есенния листопад
на вечната гора.
Гората е мъдрост.
Ти си
в седефеното бяло чудо
на падналия снощи
сняг на двора.
Снегът е вълшебство!
Ти си неясният профил,
мярнал се в гъмжилото
от хора.
Мигът е спряла вечност.
Ти си
в спомена за вчера.
Ти си
в мисълта за утре.
Ти си
в скритата сълза, че
продължавам да гадая
твоя загадъчен мъжки свят –
разхвърлян,
неподреден,
забързан,
където препуска вятър отвързан!...
Когато те няма,
а ти си във мен,
когато си с мен,
а понякога някак те няма -
това значи ли двама?...
© Роза Стоянова All rights reserved.
"Дай, Боже,всекиму "
