ТИ СИ
Ти не си ли върха, който вятъра спира?
Ти не си ли планинска зелена следа?
Ти не си ли мечтата, в която се взирам?
Ти не си ли прозявката на съня?
Ти не си ли снега по баира,
с белотата си скрила страха?
Ти не си ли зова на Страхила
в хайдушката моя душа?
Ти не си ли птица в простора,
дето търси самотна звезда?
Ти не си ли красивата Лора,
за която Яворов пя?
Ти не си ли риба в морето,
дето плува и в мойте очи?
Ти не си ли смеха на детето,
като слънце с блестящи лъчи?
Ти не си ли храбрата Яна,
непречупена нивга на две?
Ти не си ли ека на Балкана,
свободата на буйни коне?
Ти не си ли ромон на ручай?
Ти не си ли мирис на бор?
Ти си всъщност прекрасният случай.
Моят минал и утрешен взор!
Ти си моята истина тиха,
от която отпивам смирен!
Ти си всъщност една трепетлика,
денонощно трептяща за мен!
Ти си храм, ти си знак, ти си смисъл!
Ти си блага молитва за мен!
Онова, дето Бог ми е писал...
За рани дълбоки – мехлем!
Ти не си ли планинска зелена следа?
Ти не си ли мечтата, в която се взирам?
Ти не си ли прозявката на съня?
Ти не си ли снега по баира,
с белотата си скрила страха?
Ти не си ли зова на Страхила
в хайдушката моя душа?
Ти не си ли птица в простора,
дето търси самотна звезда?
Ти не си ли красивата Лора,
за която Яворов пя?
Ти не си ли риба в морето,
дето плува и в мойте очи?
Ти не си ли смеха на детето,
като слънце с блестящи лъчи?
Ти не си ли храбрата Яна,
непречупена нивга на две?
Ти не си ли ека на Балкана,
свободата на буйни коне?
Ти не си ли ромон на ручай?
Ти не си ли мирис на бор?
Ти си всъщност прекрасният случай.
Моят минал и утрешен взор!
Ти си моята истина тиха,
от която отпивам смирен!
Ти си всъщност една трепетлика,
денонощно трептяща за мен!
Ти си храм, ти си знак, ти си смисъл!
Ти си блага молитва за мен!
Онова, дето Бог ми е писал...
За рани дълбоки – мехлем!
© Валентин Йорданов All rights reserved.
