Jul 1, 2010, 4:21 PM

Ти си...

  Poetry » Love
739 0 1

Веми ме в своята прегръдка,

покажи ми  що е любовта

и за сетен път нека

да те усетя в нощта...

 

Целуни ме тъй нежно,

както знаеш си

само ти...

И за пореден път усети ме...

 

Запази спокйните ми дни

нежно, мило, без задръжки

и пак ме разтопи,

защото все тъй си

ПОКОРНИКЪТ В СЪРЦЕТО МИ!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ребека Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...