Ти си живота ми...

Името ти е нежното ми съкровение...,

сладкото проклятие и благословия....

Името ти е живеца във чувствата ми...,

тази част от нещо свято, съдбата ми...

Името ти ми ухае на рози и жасмин...,

оставя ме без думи, но и със сбъдване...

Името ти е сълзата ми от това щастие...,

и как не - щом е изписано в сърцето ми...

Името ти е свободата ми на избор...,

полета ми към светлината, небето...

Името ти е извора ми на вдъхновение...,

жеста, който ще усмихне слънцето...

Името ти е призванието на природата,

делото, което трогва и стопля душата ми...

Името ти е толкова безумно и нетактично,

че се появява като вълшебство навсякъде...

И никой не го вижда, както аз го виждам...

Никой не чува гласа му, както го чувам аз...

Никой не пее песента ми, както името ти...

в моето и никой не радва сърцето така...

И когато запее името ти като славей...

сърцето ми веднага също се извисява...

толкова високо, изпълнено, щастливо...

и ме кара така да чувствам, да чувствам...

И така, така се опитвам да ти споделя...,

всичко това, което в него изпитвам...

И така, така отдавам се, така обичам...

в морето от мечтания, което се сбъдва...

И така, така сърцето ми открива пътят...

в името ти от поезия, където се изгубва...

И така, така всичко си струва, всичко... 

всеки един миг живот - дори и да свърши...

защото дори и всичко, всичко да свърши... 

името ти е сърцето, което не ще се сломи...,

сърцето, което винаги ще върви и живее...