Ти си живота ми...
Ти си живота ми...
Името ти е нежното ми съкровение...,
сладкото проклятие и благословия....
Името ти е живеца във чувствата ми...,
тази част от нещо свято, съдбата ми...
Името ти ми ухае на рози и жасмин...,
оставя ме без думи, но и със сбъдване...
Името ти е сълзата ми от това щастие...,
и как не - щом е изписано в сърцето ми...
Името ти е свободата ми на избор...,
полета ми към светлината, небето...
Името ти е извора ми на вдъхновение...,
жеста, който ще усмихне слънцето...
Името ти е призванието на природата,
делото, което трогва и стопля душата ми...
Името ти е толкова безумно и нетактично,
че се появява като вълшебство навсякъде...
И никой не го вижда, както аз го виждам...
Никой не чува гласа му, както го чувам аз...
Никой не пее песента ми, както името ти...
в моето и никой не радва сърцето така...
И когато запее името ти като славей...
сърцето ми веднага също се извисява...
толкова високо, изпълнено, щастливо...
и ме кара така да чувствам, да чувствам...
И така, така се опитвам да ти споделя...,
всичко това, което в него изпитвам...
И така, така отдавам се, така обичам...
в морето от мечтания, което се сбъдва...
И така, така сърцето ми открива пътят...
в името ти от поезия, където се изгубва...
И така, така всичко си струва, всичко...
всеки един миг живот - дори и да свърши...
защото дори и всичко, всичко да свърши...
името ти е сърцето, което не ще се сломи...,
сърцето, което винаги ще върви и живее...
© Лили Вълчева All rights reserved.
