Ти си като…
Ти си като...
Ти си като онези задължителни книги, които всеки трябва да прочете.
Ти си като спирка, на която всяка като мен трябва да спре.
Ти си като развален компас,
объркваш ни и винаги си пас.
Ти си като чаша в кафенето,
на която всяка оставя следи от червилото.
Ти си като хубава балада,
всички я слушат за наслада.
Ти не си като перо лек,
просто си доста странен човек.
Ти си като космоса непознат,
дано да няма такъв дубликат.
Ти не си като хазарта,
винаги играеш с несигурна карта.
Ти не си с една,
но кажи ми, трябва ли да играем винаги по твоите правила.
Не мисля така.
Ти не си от онези, които съжаляват,
май само другите твоите думи обвиняват.
Ти не ме познаваш, аз не те познавам,
но горе-долу що за човек си осъзнавам.
Играеш с какъвто ход ти се предлага,
понеже си симпатяга.
Но не можеш да играеш така вечно,
мисли по-човешко.
Аз не искам да съм от твоите пешки,
слушащи от теб само смешки.
Аз не мога да съм ти играчка,
няма как да стане с тази закачка.
Извинявай, ако изглеждам заинтересована. Не съм!
Въпреки, че присъстваш в всеки мой сън.
По-добре на другите кажи. Какъв всъщност си.
Евелина Димитрова Георгиева
© Евита All rights reserved.
