Ти си ми биле - коприва,
така те наричам.
Хем жилиш до болка,
хем с грижа лекуваш.
Плевел си, отдалеч те тъгувам.
Цвят красив, до мен щом си.
От стеблото ти нишки ще преплета,
като прегръдка за див лебед.
От корена жилав отвара за цяр ще отпия.
Студено ли ти е, нежив си - суха слама.
Пролет огрее ли, възраждаш се...
И защото те обичам. ...