Имаше една жена,
която будеше сутрин морето.
Аз приспивах за нея слънца,
за да бъде най-ярка в небето!
А душите ни бурно се сляха.
Една душа в двете тела.
И нашите мечти полетяха
със неземни любовни крила.
Всяка клетка в нас ни зове.
Всеки миг сами, е стенание.
Скоро всичко ще бъде добре.
Ще се сбъдне това предсказание.
Ти си тази прекрасна жена.
Но тогава тръгна в лабиринта.
И се блъскаш във всяка стена.
Търсиш пътя към мен и любовта.
© Явление All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
