Ти си всичко за мен
Tи си припев на любовна песен,
стих на бездиханна есен.
Като златен диск разсичаш тъмнината,
като нежен лист трепери ти снагата.
С глас възвишен, упояващ,
всекиго с любов даряваш.
Ти си шепот на сияйно слънце, къс от пшенично зрънце.
За душата ми си адско изкушение,
в очите предизвикваш наводнение.
И тези устни кърваво червени,
и тез очи примамливо зелени,
ме карат да съм безразсъден,
верен до гроб на теб да съм осъден.
Ако трябва, ще умра, за да живееш,
къс от себе си ще дам,
от радост в небесата да се рееш
и когато на воля с птичките пееш,
поне веднъж за мене да милееш.
Ти си нежен розов лист
и галиш като летен бриз.
Ти си капка надежда от Рая,
знай, винаги ще те желая.
За мен си забраненият плод
и въпреки това си моят живот.
Знаеш ли, че ме пленяваш
с тез катранени коси
и със сладка болка ме раняваш
като безброй безмилостни оси.
Прости, в дуел за твойта свобода ме повалиха
и в сърцето смъртно ме раниха.
Останах сам на кървава поляна,
обръщам се, стоиш над мен в сълзи обляна
и молиш се на всичко свято
да посрещнеш с мене идващото лято.
И целуваш ме с влажни устни,
и сърцето спира да тупти,
и капват сълзи жалостни...
Прости! Не знаех, че обичаш ме и ти.
By Vanessa
© Ванеса Маринова All rights reserved.
