Ти вървиш

           Ти вървиш

Ти вървиш към мен унила                                    
пристъпваш плахо,  тихо ти.

Душата ти скована е от болка,                                  
а лицето - пребледняло от сълзи.

Ти вървиш, ала сякаш тук не си,                                
 не виждаш нищо ти.

Сърцето ти е нейде надалече,                                           
там, при любовта към онова момче.

Ти вървиш, но спираш и мълчиш,                           
сломена си от болка и тъга.

Думите ти в гърлото засядат                                    
и сълзите все не спират.

Ти вървиш, а всъщност бягаш,                        
искаш да се скриеш от тъгата.

Устните, копнеещи за обич,                               
молят силно, да се върне любовта.

Ти вървиш и все не стигаш,                          
все тъжна е душата твоя.

Усмихни се ти на таз съдба злочеста               
и върви, и тичай ти напред.