Ти знаеш ли как се ражда денят?
Ти знаеш ли как се ражда денят?
С вик и песен на първи петли.
Ти знаеш ли как се разделят с нощта?
С болка и много тъга.
С първите слънчеви блясъци,
пробили нощните облаци.
Ти виждал ли си как прохожда денят?
Като неопитно малко дете,
правещо първи плахи опити
да върви…
Ти виждал ли си усмивката на деня?
Окъпан от чиста роса,
която блести по тревите в утрото -
живата глътка вода
и първи трепети за любов.
На двама, безумно влюбени млади…
Непорочна.
Ти знаеш ли как се задъхва денят,
от тичане,
но спира за малко, отдъхвайки.
И въпреки умората,
пръска светлина, без жал,
сякаш единствен, сам господар е на времето.
Опитвайки се да ни провокира
и ни кара да се движим в ритъм,
за да ни предпази от инерцията,
която ни е грабнала и ни повлича с пълна сила.
А ние – загрижени единствено за собственото си его,
пари и власт,
забравили сме да обичаме,
или го правим на инат!
Преваля пладне. Денят е видимо уморен.
Слънцето залязва, лъчите му се стопяват
зад хребета на планината.
Денят уморено се свлича,
заспива,
за да се роди отново -
по първи петли…
© Нели All rights reserved.
